Няколко факта за съвременните килими
Килимите са ни толкова познати, а в същото време някак загадъчни. Това, покриващо пода или украсяващо стените на нашите домове изделие се прави от вълна, коприна или изкуствени влакна. В Азия килими се произвеждат в Китай, Иран, Ирак, Афганистан, Азербайджан, Турция и Индия. Африка също е на световната килимена карта, там килими се тъкат в Тунис. Европа, макар и не световен лидер на пазара, също има своите места, заслужаващи да бъдат споменати, когато говорим за производството на килими, това са Франция, Белгия и Германия. Азиатските килими са известни предимно с ръчната си изработка, докато останалия свят все повече и повече разчита на фабрични условия за производството им.
Хронологически килимите могат да бъдат обединени в три периода: антиквариат (до седемнадесети век включително), старинни (правени до деветнадесети век) и съвременни. Отделно е добре да бъдат споменати „скулптурните” килими, появили се с развитието на машинното производство. Благодарение на специалното постригване на влакната, повърхността на един такъв килим може да придобие релефна форма. Подобни килими могат да бъдат правени и ръчно, като дължината на влакното може да стигне 10 -15 см.
Основният и най-добър материал за тъкането на един килим си остава естествената овча вълна. Като вълната от афганистанския регион Газни се счита за една от най-качествените. В последно време като лидер на пазара се изявява новозеландската вълна, екологически чиста, тънка, здрава и бяла, тази вълна е изключително мека на допир.
Синтетичните килими по ред характеристики отстъпват на натуралните. В същото време не можем да не изтъкнем преимуществата им: лесно се чистят, по-малко тежат и в повечето случаи са по-евтини. Синтетичните материали за производство на килими вече не са един и два, а на световния пазар за изкуствени килими, един от лидерите е Белгия, чиито изделия са широко разпространени из цяла Европа.
Оцветителите бихме могли да разделим на химически и натурални. Натуралните могат да са от животински произход, растителни или минерални. Експлоатационните качества на натуралните оцветители са относително високи: те трудно избледняват от слънчевата светлина и са известни с естествения си, благороден оттенък.
В света на химическите оцветители дълго време господстваха анилиновите бои, изобретени през 1847 година. През последните няколко десетилетия те биват бавно, но сигурно измествани от полимерните и синтетичните оцветители, които практически не избеляват. Третото поколение оцветители са хромовите. Техните свойства са близки до тези на естествените оцветители, но цветовете постигнати с тях не са толкова наситени.