Килимите ни предпазват от алергени във въздуха
Килимът действа като капан, задържайки прах и алергени от въздуха, който дишаме. Казано по-просто, това, което пада на килима (прах, косми от домашни любимци и много други частици, които дишате) остава в капана на килима, докато бъде отстранено чрез почистване с прахосмукачка или пароструйка. За разлика от гладките подови повърхности, които позволяват на прах и други алергени да циркулират отново във въздуха за дишане, правилно поддържаните и подходящо избрани килими всъщност допринасят за подобряване на качеството на въздуха.
При независими изследвания са сравнени разпространението на прах във въздуха, свързано с нормалната ни дейност на твърди и меки подови повърхности. Заключенията показват, че ходенето по твърди повърхности „размества” повече частици от ходене по мокет или килим. За разлика от това, повърхността на килима задържа повече частици, така че движението по него разбърква по-малко частици, което води до намалено количество прах в зоната за дишане на деца и възрастни.
Няма значение, ако си сваляте обувките в момента, в който преминете през вратата. Няма значение и ако поддържате дома си безупречно чист − някои алергени ще си проправят път вътре. В края на краищата, те са почти невидими. След като тези алергени − прах, цветен прашец, пърхот, микроскопични плесени и други организми − проникнат в дома, гравитацията ги дърпа към пода. Там те биват хванати в капан в и около влакната на постланите килими. Разбира се, това намалява възможността тези неприятни малки неща да циркулират във въздуха, където може да ги вдишате и да имате постоянно течащ нос, но всяка стъпка по килима връща малки облаци от частици обратно във въздуха.
Добрата новина е, че хората с алергии и астма могат да имат килими в дома си. Повечето влакна, използвани в масово произвежданите черги, мокети и килими днес са от безвредни материали като полиестер и найлон, същите от които са направени дрехи и чанти. Тези синтетични смеси са получени в лаборатории за разработване на влакна, които отблъскват алергени; отчасти те са биологични продукти и осъществяват „негостоприемна” среда за алергените. Например, плесените няма какво да ядат и спората изсъхва. Найлонът е най-ефективният материал за изработка на килими, при който може да се контролира алергията. Вълната, напротив, трябва да се избягва, тъй като алергени и мухъл може да се задържат и развият в нея. Независимо от материала, избягвайте рошавите, мъхести килими − по-къси нишки, толкова по-малко места, на които праха може да се задържи. По същата причина изберете килим с плътно тъкани нишки.
При избора на килим, не забравяйте, че те често се третират със специални химикали, за да се неутрализират или отблъскват дразнещите частици. Купете килими, с ниско количество летливи органични съединения − етикет VOC (volatile organic compound), при производството на който е ограничено използването на вещества като формалдехид и бензен. С течение на времето, при стандартното почистване на килима, част от тези вещества ще се превърнат в газ и ще преминат във въздуха, като по този начин ще засегнат качеството на въздуха и въздействието на алергиите. Може да попитате търговците на килими на едро или дребно за други „зелени” екстри, като например подходяща подложка.
Но независимо от това кой тип килим ще изберете, прах, цветен прашец и други причинители на алергии все още са там. За да се отървете от тях редовно прахосмукирайте и почиствайте с препарати или параструйка. Използвайте дълбоко почистване с вакуум, редовно и професионално почистване на килими или инвестирайте във високоефективен филтри тип HEPA (high-efficiency particulate air), които улавят вредните частици във въздуха; някои модерни прахосмукачки са оборудвани с такива.